На 5 януари отбелязваме зимния Кръстов ден (ден преди Богоявление - Йордановден). Празникът е наричан още Попова коледа.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. "мръсни дни", които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене. 
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сарми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.