На 30 ноември имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка. 
Подобно на повечето църковни празници, Андреевден е възприел много от предходни езически вярвания, свързани с последователността на сезоните. Той спада към зимния празничен цикъл. В народните обичаи символизира началото на зимата. От днешна гледна точка това е странно, защото според народното вярване именно от този празник денят започва да нараства - макар и колкото зърно. В някои региони на страната 30 ноември е наричан Едринден или Едрей.

Традициите, свързани с Андреевден, представляват пъстра мозайка от християнски ритуали, езическа обредност и народни суеверия. Всички те обаче са събрани около надеждата за една по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година.

Главният символ на Андреевден са зърнените храни, които задължително фигурират на празничната трапеза. През нощта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в домакинството трябва да опитат от храната, дори и домашните животни. На сутринта сварените зърна се хвърлят в комина. Този обред се тълкува като израз на надеждата посевите догодина да станат по-високи.
С Андреевден е свързано и още едно народно вярване, което илюстрира надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал своята нива. Разгневен, той уловил дивия звяр и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите студени нощи. В тази връзка, когато на сутринта се хвърлят зърната в комина, трябва да бъдат изречени думите: „На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. Поради тази причина едно от много названия на Андреевден в страната е Мечкинден.